Състояние на пчеларството
Ако се заговорите с колеги пчелари, рано или късно разговора стига до там, че пчеларството е в голяма криза, че не можете да се справите с акара и разни други болести, че семействата отслабват без причина, че големите земеделци ви тровят пчелите с какви ли не препарати, че, че, че ...
Замисляли ли сте се обаче, че за някой от тези споделяни проблеми, може би има много достъпни решения и единственото, което е необходимо да направите е - до известна степен - да промените начина си на работа.
Факт е, че ако искаме да постигнем по-различни резултати, ще трябва да приложим по ралични методи. Също така е факт, че за доста от нещата, които сме свикнали да правим, единственото обяснение е "защото така се прави", "защото така правят всички" или "защото така са ме научили".
Задавали ли сте си например следните въпроси:
- Защо размера на килийките във восъчните основи, които се продават на пазара са 5.4мм?
- Защо есен и пролет трябва да подхранваме?
- Кой подхранва семействата, които живеят на свобода в природата?
- Защо трябва да подхранваме със захар?
- Защо непрекъснато третираме?
- Кой третира семействата в природата и как те успяват да оцеляват без третиране?
До сега не съм намерил човек, който да успее да ми даде задоволителен отговор на тези въпроси и аз лично продължих да търся отговор в продължение на много години. Преди около година попаднах на една група в интернет, където модераторите твърдяха, че в възможно да се отглеждат пчели без третиране, без подхранване, без заместители, без етерични масла, и т.н. - разбирайте пчели могат да се гледат без никакви добавки в кошера.
Едно такова изказване ми прозвуча доста нереално, но се зачетох и в крайна сметка се убедих, че наистина това е възможно - да отглеждаш пчелни семейства в синхрон с природата, имитирайки естественния им начин на живот в природата.
Накратко ще дам отговор на всички по-горни въпроси за да се убедите, че има много смисъл в това, за което иде реч:
- Защо размера на килийките е 5.4мм? - Това е така защото в началото на ХХ век определена група от хора решават, че по-големите пчели ще носят повече мед. Същите тези хора успяват да развият толкова добре тази теза, че убеждават доста от производителите на восъчни основи да започнат да произвеждат уголемени килийки - другото е вече история. Последствията от това изкуственно уголемяване се оказват пагубни и директно отговорни за състоянието на световното пчеларство. В подкрепа на това изказване, ще приложим достатъчно факти, но за сега ви съветваме да помислите критично по въпроса.
- Защо есен и пролет трябва да подхранваме? - Отговорът е: не трябва. Силните семейства, зазимени с достатъчно храна нямат нужда от подхранване - това е факт и който прецени, че има нужда да подхранва означава, че преди това е взел редица неправилни решения относно това, как да управлява семействата през пчелната година и колко мед да им отнеме след като пашата е преминала.
- Кой подхранва семействата които живеят на свобода в природата? - Никой, защото оставени на самоуправление, пчелните семейства успяват да си направят сметката много добре и много рядко правят грешки.
- Защо трябва да подхранваме със захар? - Не трябва - захарта е изключително вредна за пчелите и една от най-големите утопии е, че със захар можем да заменим естественната храна на пчелното семейство. Обрабоването на захарта изтощава пчелите и отслабва тяхната мастна тъкън, както и запасите им от минерали. Това от своя страна директно влияе на възможността за изхранване на младото пило - особенно през пролетта, забавяйки така важното пролетно развитие.
- Защо непрекъснато третираме? - Защото се надяваме третирането да разреши проблемите пред които сме изправени, вместо да си зададем правилния въпрос "каква е причината за тези проблеми?".
- Кой третира семействата в природата и как те успяват да оцеляват без третиране? - Отговорът е повече от ясен. И въпреки това пчелните семейства оцеляват в природата - дори мога да кажа, че оцеляват много добре, след като са успели да се опазят над 100 милиона години.
Тогава логичният въпрос, който трябва да си зададем, е:
Можем ли ние да се грижим по такъв начин за нашите пчели, че те да се чувстват максимално близко до условията в които живеят и се развиват свободно в природата?
Точно този въпрос си задават Ед и Дии Ласби (Еd and Dee Lusby) преди повече от 25 години и започват да анализират всичката достъпна информация, за да достигнат то извода, че наистина има доста неща които ние можем да направим, за да подобрим състоянието на нашите пчелни семейства.
