Важните избори в пчеларството

В началото на своята пчеларска кариера, всеки млад пчелар е изправен пред няколко изключително важни избора и в повечето случай се оказва, че изботът който правим е доста повлиян от странични фактори, а не от това дали нашата работа ще е улеснена за в бъдеще.

 

Един от тези избори е каква система кошери да използваме.

Изборът в България е сравнително разнообразен - започвайки с големината на рамките - ДБ, лежак (45 х 30 см), ЛР (45 х 24см) или Фарар (45 х 15), минавайки през брой на рамките (8, 9, 10, 11, 12, 16, 20) и завършвайки със самата конструкция на кошера (интегрирано дъно, свалящо се дъно, дълбоко дъно с мрежа или без мрежа, корпусите с фалцове или без фалцове и т.н.). В много от случайите нашият избор до голяма степен е повлиян от това, каква система кошери използва пчеларят, който ни е въодушевил за пчеларство и който е проявил желание да ни подкрепя в началото. Нека наречем този авторитет бай Иван.

 

Бай Иван е учил пчеларство от баща си, бай Марин, а той от своя страна - също от баща си бай Манол. Когато бай Манол е започвал да се занимава с пчеларство, началото на 19-ти век, България се е намирала в процеса на преминаването от тръвни в разборни кошери. Този процес е бил силно повлиян от тогавашните тенденции в европейското пчеларство и по тази причина възможностите относно размера на рамките са се свеждали до една единствена - плодникови (45 х 30 см),  като по-късно се появяват опциите корпусни (45 х 24 см) - системата ЛР или магазинни (45 х 15 см) - системата Фарар. Относно размера на кошерите изборът е бил ДБ (10 или 12 рамков) или лежак (16 или 20 рамков). Вероятно кошера ДБ се е наложил и порад факта, че е сравнително близък по обем до тогава използваните тръвни.

 

Така че бай Иван по всяка вероятност се е научил да работи с ДБ кошери, защото така са работили неговите учители в рода. Също така, вероятно с времето хората се е спрели на 12 рамковия модел “защото в него пчелите зимуват по-добре” или “пролетта се развиват по-добре”. Факт е, че системата ДБ е най-разпрострнената сред любителите пчелари и вероятността младият пчелар да получи различен съвет в избора на тип кошер е сравнително малка.

 

За да сме коректни, трябва да споменем, че все повече пчелари започват да използват ЛР-кошери, но информацията за добре развита система за работа с този тип кошери е сравнително ограничена. Моето мнение е, че много малко хора умеят да използват ЛР-кошера  в пълния му капацитет и в повечето случай това е свързано със сравнително трудоемки дейности. Така че един от основните критерии при избора на кошера трябва да бъде, дали нашият избор ще позволи използването на модерна система, отговаряща на опрелени китерии.

 

Критериите, на които да отговаря една добре развита система, са:

• колко пъти трябва да посетим семейството през годината
• колко трудоемки са операциите които трябва да извършим когато сме на пчелина
• колко разходи трябва да предвидим за всяко семейство
• какъв приход можем да очакваме от едно семейство
• да позволява грижа за семействата без третиране (третирането е трудоемко, струва пари и действителните щети за микроклимата в пчелното семейство не са известни) 
• да позволява грижа за семейството без нужда от подхранване (подхранването е трудоемко, струва пари и от гледна точка на природосъобразното пчеларсто не е в съответствие с естественното развитие на семейството)

 

От своя страна една добре развита система поставя определени изисквания към кошера с който работим:

• достатъчно място за добро развитие на семейството - традиционно 120 литра се считат за оптимална големина за пчелното гнездо (например стр. 47 “Beekeeping in the United States” издание на USDA, 1980, Handbook No. 335)
• взаимозаменяемост на рамките, за да е възможна обмяната на ресурси - изравняването на семействата е подхот който е твърдо заложен в успешните системи за управление на пчелните семейства.
• лесна изработка и сравнително ниска себестойност
• лесна поддръжка

 

Нека разгледаме различните системи кошери и накратко обсъдим техните предимства и особенности.

 

Кошер Лежак

Обемът, който кошерът лежак предоставя за работа е между 80 и 110 литра, в зависимост дали е с 16 или 20 рамки. Според мен, 20-рамковоят лежак отговаря на очакванията за големина на плодниковото гненздо. Погледнато от природна гледна точка, кошерът-лежак не  отговаря на естественния  стремеж на пчелите да се развиват вертикално. Ако отгоре се постави магазин за медосбор, прегледът на пчелното гнездо става много труден, а манипулациите - много трудоемки.

 

Кошер Дадан-Блат

В зависимост от това дали работим с 10 или 12 рамкова система, плодникът предоставя обем от 50 или 60 литра  - това определено не отговаря на очакванията за 120 литра за пчелно гнездо. Начинът по който пчеларите в България работят с ДБ-кошери, се свежда до използването на плодника за отглеждане на пилото и преди настъпване на първата паша, те поставят един или два магазина за медосбор. Според мен, това е непълноценно използване на потенциала, който има едно семество и е доста рисковано.  Една добра майка спокойно запълва 10 рамки с пило (в 12-рамков кошер). След изваждането на меда от първата паша, смейството практически оства без мед в плодника. По този начин, ако следващата паша отпадне, семейството остава без мед и развитието му е застрашено.

 

Компромисно решение е, ако добавим поне един 12 рамкови магазина ( 30л) отгоре към плодника - по този начин достигаме 90 литра и този обем ни доближава до това което очакваме като плодник за едно силно семейство. От тук нататък трябва да плануваме още 2, 3, 4, 5 … магазина за медосбор.  Тази система е доста трудоемка и много малко хора са успели да я приложат успешно.

 

Кошер Фарар

Тук вече се приближаваме до системата, която евентуално може да изпълни всички наши очаквания. В зависимост от броя на рамките, фараровият корпус има 20 литра (8 рамки), 25 литра (10 рамки) или 30 литра (12 рамки). Михаел Буш пропагандира използването на 8 рамкови магазинни корпуси, заради възможността да вдигнем магазин пълен с мед (22 кг) в сравнение с 27 кг за 10 рамков магазин. В тази система използваме 4-5 корпуса като плодник и добавяме отгоре допълнително корпуси за медосбор. Според мен, ограничението в тази система е, че се манипулира с множество малки рамки.

 

Многокорпусен кошер (ЛР)

Според мен, това е най-подходящата система за отглеждане на силни семейства, които да са в състояние да се справят с всяка климатична промяна. Един корпус  има обем от 42 литра. За да отговаря на нашето изискване за обем от 120 литра означава, че ще трябва да използваме 3 корпуса за плодник и допълнително 1, 2 или 3 плодника за медосбор. Рамките са взаимозаменяеми и ако корпусите са изработени без фалцове, себестойността може да се сведе до минимум.

 

Точно това е кошерът, който Ед и Дии Ласби използват при системата, която те разработват.

В отделна статия ще опишем метода, който Ед и Дии Ласби разработват в продължение на 40-годишен трудов опит, работейки с над 2000 семейства, разположени на около 30 професионални пчелина в Южна Аризона, САЩ.